Интерактивно Евангелие от Йоан

1 В началото беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. 2То беше в началото у Бога. 3Всичко беше сътворено чрез Него; и без Него не е станало нищо от онова, което е станало. 4У Него беше животът, и животът беше светлината на човеците. 5И светлината свети в мрака; и мракът не я обзе. 6 Имаше един човек на име Йоан, изпратен от Бога. 7Той дойде за свидетелство, за да свидетелства за светлината, тъй че всички да повярват чрез него. 8Той не беше светлината, но беше изпратен да свидетелства за светлината. 9 Съществуваше тази истинска светлина, която дойде в света и просветлява всеки човек. 10Словото беше в света и светът бе създаден чрез Него, но светът не Го позна. 11То дойде при Своите Си, но Своите не Го приеха. 12А на онези, които Го приеха и повярваха в Неговото име, Той им даде възможност да станат Божии деца. 13Те не се родиха от кръвта на земни родители, нито от плътско желание, нито от мъжко желание, но от Бога. 14 И Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина. И ние видяхме славата Му, слава на Единородния от Отца. 15Йоан свидетелстваше за Него и гръмко възвестяваше: „Този е, за Когото казах: „Той идва след мене, но ме превъзхожда, понеже съществуваше преди мене“.“ 16От Неговата Божествена пълнота всички ние получихме благодат след благодат, 17защото Законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос. 18Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, Който е у Отец, Той ясно Го разкри.

13 И понеже наближаваше юдейската Пасха, Иисус отиде в Йерусалим. 23И когато беше в Йерусалим на празника Пасха, като виждаха чудесата, които Той вършеше, мнозина повярваха в Неговото име. 24Но Сам Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всички 25и не се нуждаеше някой да свидетелства за човека, понеже сам знаеше какво има в сърцето на човека. 14В храма Той намери продавачи на волове, овце и гълъби и обменители на пари, седнали при техните маси. 15Като направи бич от върви, Той ги изпъди всички от храма заедно с овцете и воловете, разсипа монетите и катурна масите на обменителите на пари, 16а на продавачите на гълъби каза: „Махнете това оттук и не правете дома на Моя Отец пазар!“ 17Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: „Ревността за Твоя дом Ме изяде.“ 18 А юдеите Го попитаха: „С какво знамение ще ни докажеш, че имаш правото да постъпваш така?“ 19Иисус им отговори: „Разрушете този храм и за три дни ще го издигна.“ 20А юдеите казаха: „Този храм е граден четиридесет и шест години, та за три дена ли Ти ще го издигнеш?“ 21Той говореше обаче за храма на тялото Си. 22А когато възкръсна от мъртвите, учениците Му си спомниха, че Той беше казал това, и повярваха на Писанието и на словото, което Иисус бе изрекъл.

1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски първенец. 2Той дойде нощем при Иисус и Му каза: „Рави, знаем, че си Учител, изпратен от Бога, защото никой не може да върши тези чудеса, които Ти правиш, ако Бог не е с него.“ 3Иисус му отговори: „Истината, истината ти казвам: ако някой не се роди свише, не може да види Божието царство.“ 4Никодим Го попита: „Как може възрастен човек да се роди? Нима може повторно да влезе в утробата на майка си и да се роди?“ 5Иисус отговори: „Истината, истината ти казвам: ако някой не се роди чрез вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. 6Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. 7Не се чуди, че ти казах: „Трябва да се родите свише“. 8Вятърът духа, където си иска, и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива. Така е с всеки, роден от Духа.“ 9Тогава Никодим Го запита: „Как може да стане това?“ 10Иисус му отговори: „Ти си известен учител в Израил и не знаеш ли това? 11Истината, истината ти казвам: ние говорим за това, което знаем, и свидетелстваме за това, което сме видели, а вие не приемате свидетелството ни. 12Щом не вярвате, когато ви говорих за земните работи, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните? 13Никой не е възлязъл на небето освен слезлия от небето Син човешки, Който е на небето. 14 И както Мойсей издигна медната змия на дърво в пустинята, така трябва Синът човешки да бъде издигнат, 15та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот. 16Защото Бог толкова много обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот. 17Понеже Бог не изпрати Своя Син в света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. 18Онзи, който вярва в Него, няма да бъде осъден, а който не вярва, вече е осъден, понеже не е повярвал в Единородния Божий Син. 19Осъждането е поради това, че светлината дойде на света, но хората обикнаха мрака повече от светлината, понеже делата им бяха лоши. 20И всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не се открият делата му, понеже са лоши. 21А този, който постъпва според истината, отива към светлината, за да стане явно, че делата му са извършени от послушание към Бога.“

1 И тъй, когато Иисус узна, че фарисеите са чули, че Той повече от Йоан придобива ученици и кръщава – 2въпреки че Сам Иисус не кръщаваше, а учениците Му, 3Той напусна Юдея и тръгна отново за Галилея. 4Но трябваше да мине през Самария. 5И така, дойде до един самарийски град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. 6Там беше Яковият кладенец. Уморен от пътуването, Иисус седеше при кладенеца. Беше около дванадесет часа. 7Една жена от Самария дойде да си налее вода. Иисус ѝ каза: „Дай Ми да пия!“ 8Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. 9Тъй като юдеите не общуват със самаряните, самарянката Го попита: „Как Ти, Който си юдеин, искаш да пиеш вода от мене, която съм самарянка?“ 10Иисус в отговор ѝ каза: „Ако ти знаеше Божия дар и кой е Този, Който ти казва „Дай Ми да пия“, ти сама щеше да поискаш от Него и Той щеше да ти даде жива вода.“ 11Жената Му каза: „Господине, нямаш съд, а и кладенецът е дълбок. Откъде тогава имаш живата вода? 12Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни даде този кладенец – и от него са пили сам той и потомците му, и неговите стада?“ 13Иисус ѝ отговори: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее, 14а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее за вечни времена, тъй като водата, която ще му дам, ще стане в него извор, чиято вода блика за вечен живот.“ 15Жената Му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не идвам тук да наливам!“ 16Казва ѝ Иисус: „Иди, повикай мъжа си и ела тука.“ 17Жената отговори: „Нямам мъж.“ Иисус ѝ рече: „Добре каза: „Нямам мъж“, 18защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“ 19Жената Му рече: „Господине, виждам, че Ти си пророк. 20Нашите праотци са се покланяли на Бога в тази планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където ние трябва да се покланяме.“ 21Иисус ѝ рече: „Жено, повярвай Ми, че настъпва часът, когато нито в тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отец. 22Вие се покланяте на нещо, което не познавате, а ние се покланяме на това, което познаваме, защото спасението идва от юдеите. 23Но идва часът и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и с истина, защото Отец изисква Неговите поклонници да бъдат такива. 24Бог е Дух и Неговите поклонници трябва да се покланят с дух и с истина.“ 25Жената Му рече: „Зная, че ще дойде Месия, наричан още Христос. Когато Той дойде, ще ни извести всичко.“ 26Иисус ѝ каза: „Аз, Който говоря с тебе, съм Този.“ 27В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена. Но никой не рече: „Какво искаш?“ или „Какво говориш с нея?“ 28Тогава жената остави стомната за вода, отиде в града и каза на хората: 29„Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?“ 30Тогава те излязоха от града и тръгнаха към Него. 31Междувременно учениците Го молеха: „Учителю, яж!“ 32Но Той им каза: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“ 33Затова учениците започнаха да се питат: „Да не би някой да Му е донесъл да яде?“ 34Иисус им каза: „Моята храна е да изпълнявам волята на Онзи, Който Ме е изпратил, и да завърша Неговото дело. 35Не казвате ли вие, че има още четири месеца и ще дойде жетвата? Аз пък ви казвам: повдигнете очите си и вижте нивите, че са побелели и готови за жетва! 36Жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят. 37Защото в този случай права си е поговорката, че един сее, а друг жене. 38Аз ви изпратих да женете това, за което вие не сте се трудили. Други се трудиха, а вие събирате плодовете.“ 39И много самаряни от този град повярваха в Него заради думите на жената, която свидетелстваше: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“ 40Когато самаряните дойдоха при Него, помолиха Го да остане при тях. И Той остана там два дена. 41Тогава много повече хора повярваха заради думите Му 42и казваха на жената: „Ние вярваме вече не заради твоите думи, а понеже сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.“

19 Иисус отговори на упреците им така: „Истината, истината ви казвам: Синът не може да прави нищо от Себе Си, а върши само това, което види Отец да прави. Понеже онова, което Той прави, това прави също и Синът. 20Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам Той прави. Той ще Му покаже и по-големи дела от тези, та да се чудите. 21Защото както Отец възкресява мъртви и дава живот, така и Синът дава живот на тези, на които иска. 22Също тъй Отец Сам не съди никого, но предаде целия съд на Сина, 23за да почитат всички Сина, както почитат Отец. Който не почита Сина, той не почита и Отец, Който Го е изпратил. 24Истината, истината ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Онзи, Който Ме е изпратил, има вечен живот. Той няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. 25Истината, истината ви казвам: идва часът и вече е дошъл, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят. 26Защото както Отец има живот у Себе Си, така е дал и на Сина да има живот у Себе Си. 27И Му е дал власт да извършва съд, защото Той е Синът човешки. 28Недейте се чуди на това, защото идва часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят Неговия глас 29и ще излязат: онези, които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са правили зло, ще възкръснат за осъждане. 30 Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, така и съдя, и Моят съд е праведен, защото не се стремя да бъде Моята воля, а волята на Отец, Който Ме е изпратил.

25И след като Го намериха на другия бряг на езерото, попитаха Го: „Учителю, кога дойде тука?“ 26Иисус им отговори: „Истината, истината ви казвам: търсите Ме не за това, че видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27Трудете се не за тленната храна, но за храната, която води до вечен живот и която ще ви даде Синът човешки, защото Бог Отец е положил Своя печат върху Него.“ 28Тогава Го попитаха: „Какво да правим, за да извършваме Божиите дела?“ 29Иисус им отговори: „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“ 30 А те Му казаха: „Какво знамение ще дадеш, за да видим и да Ти повярваме? Какво ще извършиш? 31Предците ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат“.“ 32Тогава Иисус им каза: „Истината, истината ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви даде истинския хляб от небето. 33Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.“ 34А те Му казаха: „Господи, давай ни винаги този хляб!“ 35Иисус им рече: „Аз съм хлябът на живота. Този, който идва при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее. 36Но казах ви, че вие Ме видяхте и пак не вярвате. 37Всичко, което Отец Ми дава, ще дойде при Мене и който дойде при Мене, няма да го изпъдя, 38защото слязох от небето, за да върша не Своята воля, а волята на Този, Който Ме е изпратил. 39А волята на Отец, Който Ме е изпратил, е тази: от всичко, което Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. 40Защото такава е волята на Този, Който Ме е изпратил: всеки, който види Сина и вярва в Него, да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.“ 41Юдеите зароптаха против Него, понеже рече: „Аз съм хлябът, слязъл от небето“, 42и казваха: „Този не е ли Иисус, Йосифовият син, Чиито баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: „Слязох от небето“?“ 43Иисус в отговор им рече: „Престанете с ропота помежду си. 44Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е изпратил. И Аз ще го възкреся в последния ден. 45У пророците е писано: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отец и се е научил от Него, идва при Мене. 46Това не означава, че някой е видял Отец освен Онзи, Който е от Бога. Именно Той е видял Отец. 47Истината, истината ви казвам: който вярва в Мене, има вечен живот. 48Аз съм хлябът на живота. 49Предците ви ядоха манната в пустинята, но умряха. 50А хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, няма да умре. 51Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако някой яде от този хляб, ще живее за вечни времена. А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.“ 52Тогава юдеите започнаха да се препират помежду си, казвайки: „Как може Той да ни даде да ядем плътта Му?“ 53А Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: ако не ядете плътта на Сина човешки и не пиете кръвта Му, няма да имате живот у себе си. 54Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден. 55Защото плътта Ми е истинска храна и кръвта Ми е истинско питие. 56Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз – в него. 57Както живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отец, така и онзи, който яде от Мене, ще живее чрез Мене. 58Този е хлябът, слязъл от небето. Няма да е както с предците ви, които ядоха манната и все пак умряха – онзи, който яде този хляб, ще живее за вечни времена.“ 59Това каза Иисус, когато поучаваше в синагогата в Капернаум.

12 Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“ 13Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“ 14В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам. 15Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого. 16И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил. 17А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно. 18Сам Аз свидетелствам за Себе Си и Отец, Който ме е изпратил, свидетелства за Мене.“ 19Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“ Иисус отговори: „Не познавате нито Мене, нито Моя Отец. Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец.“ 20Иисус каза тези думи при кутиите за дарения, като поучаваше в храма. И никой не Го задържа, понеже Неговият час още не беше дошъл.

1Когато минаваше, Иисус видя един човек, сляп по рождение. 2И учениците Му Го попитаха: „Учителю, заради чий грях той се е родил сляп – негов или на родителите му?“ 3Иисус отговори: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но е сляп, за да се прояви Божията сила върху него. 4Аз трябва да върша делата на Този, Който Ме е изпратил, докато е ден. Настъпва нощ, когато никой не може да работи. 5Докато съм в света, Аз съм светлина на света.“ 6Като каза това, плюна на земята, направи калчица с плюнката, намаза с калчицата очите на слепия 7и му каза: „Иди да се умиеш в къпалнята Силоам“ – което означава „Изпратен от Бога“. Човекът отиде, уми се и се върна прогледнал. 8А съседите и онези, които бяха го виждали преди това, че беше сляп, казваха: „Не е ли този, който седеше и просеше?“ 9Едни казваха: „Той е“, а други: „Не е, но прилича на него.“ Той пък казваше: „Аз съм.“ 10Попитаха го: „Как ти се отвориха очите?“ 11Той отговори: „Човекът, наричан Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми каза: „Иди в къпалнята Силоам и се умий.“ Отидох и като се умих, прогледнах.“ 12Те го попитаха: „Къде е Той?“ Отговори: „Не зная.“

7Иисус отново им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм вратата към овцете. 8Всички, които са идвали преди Мене, са крадци и разбойници. Но овцете не ги послушаха. 9Аз съм вратата. Който влезе през Мене, ще се спаси. Той ще влезе и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът идва, само за да открадне, да заколи и да изтреби. Аз дойдох, за да имат живот, и то в изобилие. 11 Аз съм Добрият пастир. Добрият пастир отдава живота си за овцете. 12А наемникът, който не е пастир и овцете не са негови, вижда, че идва вълкът, оставя овцете и бяга. А вълкът ги разграбва и разпръсва, 13защото той е наемник и не го е грижа за овцете. 14 Аз съм Добрият пастир и познавам Своите Си, и Своите Ме познават. 15Както Отец познава Мене, тъй и Аз познавам Отец. И живота Си отдавам за овцете. 16Имам и други овце, които не са от тази кошара, и тях трябва да поведа. Те ще чуят гласа Ми и ще стане едно стадо с един Пастир. 17 Затова Отец Ме обича, защото Аз отдавам живота Си, за да го получа пак. 18Никой не Ми го отнема, но Аз Сам по Своя воля го отдавам. Имам власт да го отдам и власт имам пак да го получа. Тази заповед получих от Моя Отец.“ 19 Заради тези думи пак избухна спор между юдеите. 20Много от тях казваха: „Бяс има и е обезумял. Защо Го слушате?“ 21Други казваха: „Това не са думи на бесен – може ли бяс да отваря очи на слепи?“

20Между дошлите на поклонение за празника имаше някои елини. 21Те се приближиха до Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и му казаха: „Господине, искаме да видим Иисус.“ 22Филип отиде и каза на Андрей, а после Андрей и Филип казаха на Иисус. 23Иисус им отговори: „Дошъл е часът да се прослави Синът човешки. 24Истината, истината ви казвам: ако житното зърно, като падне в земята, не умре, остава си самотно. Но ако умре, дава много плод. 25Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26Който Ми служи, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И Моят Отец ще почете онзи, който Ми служи.

31Когато Юда излезе, Иисус каза: „Сега се прослави Синът човешки и Бог се прослави чрез Него. 32Ако Бог се прослави чрез Него, и Бог ще Го прослави чрез Себе Си, и ще Го прослави веднага. 33Деца Мои, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и каквото казах на юдеите, същото казвам сега и на вас: „Където отивам Аз, вие не можете да дойдете“. 34Нова заповед ви давам: да се обичате взаимно. Както Аз ви обикнах, тъй и вие да се обичате взаимно. 35По това ще познаят всички, че сте Мои ученици – ако имате любов помежду си.“

1 „Да не се смущава сърцето ви. Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте. 2В дома на Моя Отец има много жилища. Ако нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. 3И когато отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие там, където съм Аз. 4А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете.“ 5 Тома Му рече: „Господи, не знаем къде отиваш. А как можем да знаем пътя?“ 6Иисус му каза: „Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Отец освен чрез Мене. 7Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец. Но отсега вече Го познавате и сте Го видели.“ 8Филип Му рече: „Господи, покажи ни Отец – това ни е достатъчно.“ 9Иисус му каза: „От толкова време съм с вас, нима не си Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отец. А защо ти казваш: „Покажи ни Отец“? 10Не вярваш ли, че Аз съм в Отец и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, не ги говоря от Себе Си, а Отец, който пребъдва в Мене, Той извършва делата. 11Вярвайте Ми, че Аз съм в Отец и Отец е в Мене. Ако ли не, то заради самите дела Ми вярвайте. 12Истината, истината ви казвам: който вярва в Мене, и той ще върши делата, които Аз върша. Ще върши дори по-големи от тях, защото Аз отивам при Своя Отец. 13И каквото поискате от Отец в Мое име, ще го изпълни, за да се прослави Отец чрез Сина. 14Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го изпълня.

15 Ако Ме обичате, спазвайте Моите заповеди. 16Аз ще измоля от Отец и ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас за вечни времена – 17Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. А вие Го познавате, защото Той е с вас и ще бъде у вас. 18Няма да ви оставя сираци – ще дойда при вас. 19Още малко време и светът няма повече да Ме вижда, а вие ще Ме виждате. Защото Аз живея и вие ще живеете. 20В този ден вие ще разберете, че Аз съм в Моя Отец и вие сте в Мене, и Аз във вас. 21Който възприема заповедите Ми и ги изпълнява, той е, който Ме обича. А който Ме обича, ще бъде обикнат от Моя Отец и Аз ще го обикна, и Сам ще му се открия.“ 22 Юда – не Искариот – Му каза: „Господи, как така Ти ще се откриеш на нас, а не на света?“ 23Иисус в отговор му рече: „Ако някой Ме обича, ще спази учението Ми и Моят Отец ще го обикне. Ние ще дойдем при него и при него ще живеем. 24Който не Ме обича, не спазва думите Ми. А учението, което слушате, не е Мое, а на Моя Отец, който Ме е изпратил. 25Това ви казах, докато съм сред вас. 26А Утешителя, Светия Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое Име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви говорил. 27 Мир ви оставям – Своя мир ви давам. Аз ви давам не така, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои. 28Чухте, че ви казах: „Отивам и пак ще дойда при вас“. Ако Ме обичахте, щяхте да се зарадвате, че рекох: „Отивам при Отец“. Защото Моят Отец е по-голям от Мене. 29Казах ви това сега, преди да се е сбъднало, та когато се сбъдне, да повярвате. 30Няма вече много да говоря с вас, защото идва князът на този свят, но той няма власт над Мене. 31Аз обаче постъпвам така, както Ми е заповядал Отец, за да разбере светът, че обичам Отец. Станете! Нека си тръгнем оттук.“

1„Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят. 2Той премахва всяка пръчка у Мене, която не дава плод, а всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод. 3Вие вече сте чисти чрез учението, което ви проповядвах. 4Пребъдвайте в Мене и Аз – във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не е на лозата, тъй и вие, ако не сте съединени с Мене. 5Аз съм лозата, вие – пръчките; който е съединен с Мене и Аз – с него, той дава много плод, защото без Мене не можете да постигнете нищо. 6Ако някой не е съединен с Мене, бива изхвърлен навън както лозовата пръчка и изсъхва. Такива пръчки биват събирани и хвърляни в огън, където изгарят. 7Ако пребъдвате в Мене и словата Ми са живи у вас, тогава каквото и да желаете, искайте и ще ви бъде дадено. 8Моят Отец ще се прослави от това, ако вие принасяте много плод; и тогава ще бъдете Мои ученици.9 Както Отец Ме обикна, така и Аз ви обикнах. Пребъдете в Моята любов. 10Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в любовта Му. 11Това ви говорих, за да ви изпълни Моята радост и радостта ви да бъде пълна. 12Тази е Моята заповед: да се обичате взаимно, както Аз ви обикнах. 13Няма любов, по-голяма от тази, човек да отдаде живота си за своите приятели. 14Вие сте ми приятели, ако изпълнявате всичко, което ви заповядвам. 15Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво прави господарят му. Нарекох ви приятели, защото ви известих всичко, което съм чул от Своя Отец. 16Не вие Мене избрахте, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света, да принасяте плод и плодът ви да бъде траен, та каквото и да поискате от Отец в Мое име, да ви даде. 17Това ви заповядвам: да се обичате взаимно.

1 Иисус изрече всичко това, вдигна очи към небето и каза: „Отче! Дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти 2според властта, която си Му дал над всяка плът, за да даде вечен живот на всички, които си Му дал. 3А вечен живот е това – да познават Тебе, Единствения Истински Бог, и пратения от Тебе Иисус Христос. 4Аз Те прославих на земята, извърших делото, което Ми бе възложил да изпълня. 5А сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, която имах у Тебе преди да съществува светът. 6 Открих Твоето име на хората, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде и спазиха Твоето слово. 7Сега разбраха, че всичко, което си Ми дал, е от Тебе. 8Защото им предадох словата, които Ти Ми даде, и те приеха и разбраха наистина, че съм излязъл от Тебе, и повярваха, че Ти си Ме изпратил. 9Аз се моля за тях. Не за света се моля, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои. 10И всичко Мое е Твое; и Твоето – Мое, и се прославих чрез тях. 11Не съм вече в света, но те са в света, а Аз идвам при Тебе. Отче Свети, опази ги чрез Своето име – тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме Ние. 12Когато бях с тях, Аз ги пазех чрез Твоето име. Тези, които си Ми дал, опазих и никой от тях не погина освен сина на гибелта, за да се сбъдне Писанието. 13А сега идвам при Тебе и казвам това, докато съм в света, за да имат у себе си пълна Моята радост. 14Аз им предадох Твоето слово и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него. 15Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото. 16Те не са от света, както и Аз не съм от света. 17Освети ги чрез Своята истина; Твоето слово е истина. 18Както Ти изпрати Мене в света, така и Аз изпратих тях в света. 19И за тях Аз посвещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината. 20И не само за тях се моля, но и за тези, които чрез тяхното слово вярват в Мене: 21да бъдат всички едно – както Ти, Отче, си в Мене и Аз – в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме изпратил. 22И славата, която Ми бе дал, Аз дадох на тях, за да бъдат едно, както Ние сме едно. 23Аз съм в тях и Ти си в Мене, за да бъдат в пълно единство и светът да разбере, че Ти си Ме изпратил и си ги обикнал, както обикна Мене. 24 Отче, тези, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, където съм Аз, за да гледат Моята слава, която си Ми дал, защото Ти Ме обикна преди сътворяването на света. 25Отче праведни! Светът не Те позна. Но Аз Те познах, а и те познаха, че Ти си Ме изпратил. 26Аз им възвестих Твоето име и ще го възвестявам, та любовта, с която си Ме обикнал, да бъде в тях и Аз – в тях.“

28 След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: „Жаден съм.“ 29Там имаше съд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на пръчка от исоп и я поднесоха до устата Му. 30А когато Иисус вкуси от оцета, каза: „Свърши се!“ После наведе глава и предаде дух. 31 Понеже тогава беше петък, за да не останат телата върху кръста в събота – защото тази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им пречупят нозете и да ги снемат. 32Тогава дойдоха войниците и пречупиха нозете на първия, както и на другия, разпънат с Него. 33А когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха нозете, 34но един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтекоха кръв и вода. 35Този, който видя това, го засвидетелства и свидетелството му е истинно. Той знае, че говори истината, за да вярвате вие. 36Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „Негова кост да не се строши.“ 37И на друго място Писанието казва: „Ще погледнат към Този, Когото прободоха.“

19 А вечерта в същия ден, първия от седмицата, когато вратата на къщата, където се бяха събрали учениците Му, стоеше заключена заради страх от юдеите, дойде Иисус, застана сред тях и каза: „Мир ви нося!“ 20След тези думи Той им показа ръцете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: „Мир ви нося! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.“ 22Това като рече, духна и им каза: „Приемете Светия Дух. 23На които простите греховете, на тях ще се простят; на които не простите, няма да им се простят.“